ПЛОЩА̀ДКА ж. 1. Неголяма обособена или оградена хоризонтална площ, равно място на стълбище, на стръмен склон и под. Сега тя пак мислеше за стълбището, за неговите площадки и вратите на всяка площадка. А. Наковски, БС, 139. Мога само да отбележа, че платото бе великолепна площадка за кацане или за излитане на междузвездни кораби. Й. Радичков, СР, 208. На- всякъде те [горските работници] засаждат млади фиданки на площадки и пояси върху добре подготвена от миналата година почва. ОФ, 1958, бр. 4195, 1. Върху най-горните площадки на кулите ѝ [на крепостта] стояха неподвижни или бавно се разхождаха от бойница на бойница снажни войници. Й. Вълчев, СКН, 12.
2. Обикн. със съгл. опред. Място с определено предназначение, уредено и обзаведено за детски игри, спорт, строителство и др., означени от определението. Изправил се той на трибуната, тръснал къдрите на буйната си коса и заговорил пламенно и вдъхновено за бъдещия прекрасен парк, за оркестрите и танцовите площадки. П. Незнакомов, СНП, 24. — Наистина сега у нас е като в приказките — каза тя и изтича при децата, които играеха на добре уредената детска площадка. С. Ставрев, ТСП, 42. И ето в ранното утро на 12 април 1961 г. на осветената от слънчевите лъчи стартова площадка на първия звездолет „Восток“ удари часът на космическата ера. М. Ганева, ЧК (превод), 195. В момента по снимачните площадки се работи новата немско-българска продукция „Звезди“ по сценария на Анжел Вагенщайн. ЛФ, 1958, бр. 37, 3. Спортната площадка.