РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПЛЮ̀СВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от плюсвам¹ и от плюсвам се; плясване¹.

ПЛЮ̀СВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от плюсвам² и от плюсвам се; пльосване.

Източник: Речник на българския език (онлайн)