ПОДВО̀ЖДАМ1, -аш, несв.; подво̀дя, -ѝш, мин. св. подво̀дих, св., прех. Диал. Подвеждам1. подвождам се, подводя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
ПОДВО̀ЖДАМ2, -аш, несв.; подводя̀, -ѝш, мин. св., подво̀дих св., прех. Диал. Подвеждам2. Ако животът на жената се подвожда под едни параграфе, а животът на мъжа под други, то сичко ще да бъде напразно. Знан. 1875, бр. 16, 252. А такива общи представления, под които ся подвождат много частни, въобще наричат ся категории. Й. Груев, КЛ (превод), 49. подвождам се, подводя се страд.
ПОДВО̀ЖДАМ3, -аш, несв.; подводя̀, -ѝш, мин. св. подводих, св., прех. Диал. 1. Довеждам (в 1 знач.) обикн. тайно; подвеждам3. Фала тебе Дойчин младоженьо! / Нимам кума, нимам па девере — / кум ме либи, девер ме подводи. Нар. пес., СбНУ XLIV, 41. Стоян си войска подводи, / подводи до три хиляди, / та па черква войска обиколи / и с сабли на врати стояха. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 79.
2. Подлъгвам някого, своднича; подвеждам3. Соперница ся караше: Ти сопернице, ти подведо, ти подводиш малка мома. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 79. подвождам се, подводя се страд.
ПОДВО̀ЖДАМ СЕ несв.; подво̀дя се св., непрех. Диал. Обикн. за жена — подвеждам се, излъгвам се да бъда с мъж. (Н. Геров, РБЯ).
ПОДВО̀ЖДАМ4, -аш, несв.; подво̀дя, -ѝш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Навеждам, превивам нещо. подвождам се, подводя се страд.
ПОДВО̀ЖДАМ СЕ несв.; подво̀дя се, св., непрех. Диал. Превивам се, свивам се, навеждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.