ПОДВОЍЦА нареч. Само в съчет.: На подвоица. Остар. В двоумение, колебание, раздвоение. От там Тунджа диша свободно, тече през широки поля и отива на изток, но с много лъкатушки, като че е на подвоица към Черно море ли да хване, или към Бяло. Ив. Вазов, Съч. XVII, 135. Блъгарската държава,.. не веднаж остаяло на подвоица дали източно-римский цар ще остане пръв владетел на полуострова. Лет., 1872, 223.
◊ На подвоица ми е. Остар. и диал. Двоумя се, колебая се (Н. Геров, РБЯ IV). Щеш идеш ли в града? — На подвоица ми е. Н. Геров, РБЯ IV, 79.