ПОДВЪРТЯ̀Н, -а, -о, мн. подвъртèни. Прич. мин. страд. от подвъртя като прил. Диал. Завъртян, подвит нагоре или надолу; извит. Поглеждах прокъсаните цървули на майка си, извехтялата ѝ кърпа, изгубила цвят. Представях си как ще изглежда тя в нови, щавени опинци с подвъртени върхове. Кр. Григоров, ОНУ, 90. // Стесн. За мустаци — засукан. Насъбраха се в училището и кооператори, и частници. Между последните личеха и подвъртените мустаци на бай Илия. Кр. Григоров, Н, 16.