ПОЖЀНВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поженвам1 и от поженвам се; пожънване.

ПОЖЀНВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от поженвам2 и от поженвам се; оженване.

ПОЖЀНВАНЕ3 ср. Разг. Отгл. същ. от поженвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)