ПОЗНА̀ТО нареч. С гл. с ъ м в З л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. Остар. Известно. Познато е, че турските каймаками са подбудиле гръцките нотабили да правят демонстрации против възможната автономия на България. НБ, 1877, бр. 57, 223. „Доколкото ми е познато, нийде в Съединените щати не е имало ни една правилно организована обсерватория със силни инструменти.“ Д. Витанов, НС (превод), III. На Каталано рече той: „Кажи ни / оттука, ако е познато вам, / път има ли по-долу да се мине“. К. Величков, Ад (превод), 195.