ПОКЪ̀РТЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); покъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Покъртвам1. Той са старае да поразява зрителите с разни ефекти и да покъртя сърцето им с чувствителни сцени. Н. Михайловски, РВИ (превод), 131. Картина плачевна душа ми по- къртя! / „Елате ни вижте!“ Ив. Вазов, Съч. III, 123.
ПОКЪ̀РТЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); покъ̀ртя се св., непрех. Покъртвам се. Аз виждам, че вие се покъртяте над въображаеми страдания, а оставате безчувствени на истинските. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 90.