ПОЛА̀ВВАМ, -аш, несв.; пола̀вна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Лая, излайвам леко или от време на време. Една нощ току що угаси и последната цигара и закри главата си с вълнената черга, ето че кучето полавна, полавна, па затрая. Кр. Григоров, Н, 138. Дотърча един петел и фати да кълват от лебот. Песот лавна на него „ам, ам“,.. Така песот неколко пати полавна. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 131.