ПОЛУИЗПЛА̀ШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е донякъде, в известна степен, обикн. леко изплашен; полууплашен. Щом царят седна на мястото си .., болярите и иноците се наредиха наоколо по знатност и години .. Поп Филип идеше до протовестиаря и неговото болнаво полуизплашено лице се отделяше от лицата на другите. Ст. Загорчинов, ДП, 372.