ПОЛУИРОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е до известна степен, не съвсем ироничен. Докато нашите герои .. приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието, публиката наоколо шуми и се вълнува, обхваната от някакво полурадостно, полуиронично настроение. Св. Минков, РТК, 127.


Източник: Речник на българския език (онлайн)