ПОЛЯРИЗО̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от поляризовам като прил. Физ. Поляризиран. Светлината, преминала през голямата призма на поляризатора, е поляризована, т. е. трептенията се извършват в една равнина (поляризационна равнина), определена от неподвижното положение на призмата. Ст. Христов и др., РЛУ, 91.