ПОМАГА̀ЛКА ж. Диал. Дълга тояга с чатал, с която се повдига натоварената вече страна на кон, муле или магаре, докато трае товаренето на другата; ластагарка2, товарник, товарница. „Аз мисла, че и смъртта е по-сладка от такъв гнуснав и унизителен живот, ..; ако немат дълги пушки, то имат „помагалки“ и „востегарки“. ПСп 1876, кн. 11-12, 128. — Боже ле, свети Никола, / сега ме, Боже, избави / и калионе изнеси, / па ще ти, Боже, направа / факлия като помагалка. Нар. пес., СбВСтТ, 357.