ПОРЀЯ, -èеш, мин. св. поря̀х и (разг.) порèях, прич. мин. св. деят. поря̀л, -а, -о, мн. порèли и (разг.) порèял, св., прех. В съчет. с п о г л е д, в з о р. Рея (поглед, взор) малко, кратко време. Изкачи се на хълма и отвисоко поря поглед.
ПОРЀЯ СЕ св., непрех. Рея се малко, кратко време. Птицата се порея в синия простор над морето, после закръжи с ненагледно хубав полет край скалната дупка и влезе в нея. П. Славински, МСК, 88-89. — Аз съм вече от доста време в Атина — заговори той бързо и без повод, — а така да се каже, все още не съм имал възможност да се порея всред тия величествени останки. Ст. Дичев, ЗС I, 306. И ако оцелей главата ти, и ако / от тоя страшен ад излезеш невредим — / порейш се по света печален, нелюдим. К. Христов, Избр. ст, 98.