ПОРЍЗЛИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Диал. Отвл. същ. от поризлив; послушност, послушание. Що по-бързо да прежалам: / .., / дали твоя кроткотия, / дали твоя поризливост? Нар. пес., СбНУ I, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)