ПОРЍТВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от поритвам1 и от поритвам се. С няколко решителни поритвания отхвърли настрана панталоните. Т. Харманджиев, КЕД, 85.

ПОРЍТВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от поритвам2 и от поритвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)