ПРЕМАЛЯ̀ЛО. Нареч. от премалял; без сили. — Къде си? — сепваше ме гласът му. Стреснато се връщах на предната седалка, до него .. — Там съм, където отиваме... — И аз... — Погледни ме пак — молех премаляло. А. Ангелов, СЗ [еа]. — Ела да вечеряме някъде — каза той просто. .. Ирина долови, че и в неговия глас имаше вълнение. Обзе я безпомощност. — Къде?... — премаляло попита тя. Д. Димов, Събр. съч. II [еа].