ПРЕМЕТА̀Ч м. Разг. 1. Само мн. Порода декоративни гълъби, характерни със своеобразния си полет, по време на който се премятат. Обичал Стефчо още от дете гълъбите. Развъждал ги всякакви — и преметачи, и пощенски, и гащати, и от различни други породи. М. Кюркчиев, ВВ, 14.
2. Гълъб от тази порода. Ганевите гълъби. Бялата двойка преметачи. Целуват се във въздуха и се издигат все по-високо, по-надалече отлитат. Г. Манов, КД, 150. Във Вършец .. ставаше рано .., ослушваше се щастлив за своите гълъби преметачи, които се обаждаха на покрива. П. Вежинов, НБК, 282.