ПРЕМЍВАМ, -аш, несв.; премѝя, -ѝеш, мин. св. премѝх, прич. мин. страд. премѝт, св., прех. 1. Мия отново, повторно нещо или някого. „Оле Боже, зла свекърва, / .. / Ако мием — че премие.“ Нар. пес., XLIV, 399.
2. Мия нещо или някого повече, отколкото трябва. Гледай да не си премиеш косата.
3. Остар. и диал. Мия, измивам. — Дай, мамо, и аз нящо да ти помогна — ще каже тя и ще земе да премива някои съдове. Т. Влайков, Съч. I, 200. Майката ставала на ранина, разтребяла, пометяла, премивала съдините, па седнала да преде или чорапе да плете. У, 1870, бр. 3, 44. Рано рани малка мома, / та отиде на бел Дунав, / да премива бело лице. Нар. пес., СбНУ IX, 10. премивам се, премия се I. Страд. от премивам. Рудари .. събират рудата от реките .. Магнетитът е много по-тежък от пясъка и като се премива, водата отнася пясъка, а рудата остава. В. Кънчов, Избр. пр І [еа]. II. Възвр. от премивам.