ПРЕМЍГВАМ, -аш, несв.; премѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Мигам веднъж или няколко пъти, последователно, от време на време; премигам, примигам, примигвам. Госпожицата премигваше често, за да разсейва нахлулата ѝ към очите влага. О. Василев, ЖБ, 198. Младен премигна няколко пъти, след това вторачи поглед в ъгъла. Д. Немиров, Др, 140. А той премигваше с клепки, кипреше се повече от момиче. Кр. Григоров, Р, 144. Жената премигна и сякаш върна навътре натежалите сълзи. М. Грубешлиева, ГР, 130. В един такъв ден на вратата се похлопа. Ради стана да отвори. — Познаваш ли ме? — усмихваше се насреща му дребен набит човек на неговата възраст. Големите му очи премигваха често. Ст. Мокрев, ЗИ, 330. И докато премигнем само, настъпи лятото. Пролетта на юг е неуловима. Бл. Димитрова, ПКС, 136-137.
2. Прен. За звезда, лампа, свещ и под. — светвам веднъж или светя с прекъсване, ту намалявам, ту усилвам светлината си; примигвам. На небето премигваше голяма сребърна звезда. А. Гуляшки, СВ, 247. Малкият кей е безлюден .. Далеко един маяк немощно премигва. К. Константинов, ПЗ, 133. Месецът бавно плуваше по тъмното небе. Светлините на селата премигваха като светулки. М. Марчевски, П, 49. Единици са тези, които ще подпомогнат колегата шофьор .. А ние — .. най-много да премигнем с фаровете, за да предупредим отсрещните за поста на КАТ. Хр. Домозетов, ОР, 149. Огънчето на цигарата му [на Толо] премигваше. Г. Алексиев, ДЦ, 39. Веднъж войниците видели, че нощем откъм селото премигва светлина. Д. Кисьов, Щ, 143.