ПРОСТОНАРО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от простонароден. Простонародност, ясност, естественост и проч., сичките заедно не правят писмо. Треба във всяко слово да има ум или мисъл благородна. С. Доброплодни, П, 77.
