ПРОСТОНРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. На който са присъщи прости нрави, типични за народа или за определена етнографска област. Ний мислим, че назначението на изящните изкуства е да вдъхне чувството и любовта, че днешнийт роман требаше да намести иносказанието или параболата и аполога на простонравните времена. М. Балабанов, ДБ (превод), 9.