ПРОСТО̀РКА ж. Диал. Постеля, постелка. — Тужно, майко, как да не е тужно: / .., / нема майкя воду да ти даде, / нито татко пари да ти дава, / нито сестра просторка да простре. Нар. пес., СбВСтТ, 285. Одър съм му приготвила. / .. / И узглаве [възглаве] равън камен, / и просторка църна земля. Нар. пес., СбНУ ХLI, 422.