ПРОСТОСЪРДЀЧИЕ, мн. няма, ср. Качество на простосърдечен; простосърдечност, чистосърдечност, простодушност, простодушие. Правеше му впечатление спокойствието, скромността и стаената вътрешна сила на тия хора. Най-много се удивляваше на простосърдечието, с което те съобщаваха несполуките в работата си. А. Гуляшки, Л, 491.