ПУСТЍННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до пустинник, който е свързан с пустинник. Цялото му [на стареца] облекло беше така леко, тънко и чисто, както цялото му пустинническо тяло и бялата небръсната брада. Ив. Карановски, Разк. I, 187. Вий немате никак да се боите от постоянството ѝ, му рече Кандита, която като промени пустинническия си образ, под когото беше скрита, яви се пред очите им, каквато си беше действително. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 25. Един человек без дом и без род се оттеглил да живее в пустинята. За пустиннический живот много хубаво са писали, на усамотено секи не може да живее. Т. Икономов, ЧПГ, 94.