ПЯ̀НА, мн. няма, ж. 1. Бяла ивица от въздушни мехурчета, получена при падане, разбиване на вода в скали, бряг. Кацне някое от тях [водните косове] на мъничко, мокро камъче, край което реката прави бели синджирчета от пяна, погледа, погледа и хоп, гмурне се във вирчето. Ем. Станев, ЯГ, 13. Весело ревал Искър и, с пяна, бързал надоле от Рила-планина. Л. Каравелов, Съч. II, 124. Погледнат отсреща, .., този водопад изглежда като трептяща маса от къдрави снопове пяна. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. И селската речица .. / облива с пяна своя бряг, / от топъл вятър съживена. П. К. Яворов, Съч. I, 33. Речна пяна. ● Обр. Над градините свежо се белееха разцъфналите овощни дървета като кълба от пяна. Ил. Волен, МДС, 140. // Бяла ивица от въздушни мехурчета в края на вълна, получена при разбиването на вълната в бряг или скали. Близо до брега морето ставаше разкаляно и жълто, вълните идваха една след друга и с глух рев се разбиваха на кипяща бяла пяна. Й. Йовков, Съч. II, 38. Пухкавата и прозрачна пяна се къдреше върху гривестите вълни, а под тях играеха тънки изумрудени воали. Г. Белев, КВА, 335. Тук-таме всред заливчето стърчаха скали от базалт, заобиколени с пяна от разбити вълни. Д. Димов, Т, 504. В ушите ѝ взе да звучи мек шепот и той много ѝ напомняше на онова едва доловимо шумолене, което се носи пред жътва по узрелите жита, ту шумоленето на морската пяна, която тя неведнъж беше гледала да се топи върху пясъчните насипи около Блатница. А. Гуляшки, СВ, 291. // Бяла ивица от въздушни мехурчета на върха на вълна, получена след преминаване на лодка, кораб и др. Параходът пореше вълните гордо и непоколебимо, като оставяше след себе си широки бразди от разбита бяла пяна. Ал. Бабек, МЕ, 54. Яхтата бавно плаваше по безбрежната водна пустиня и оставяше след себе си пътека от белоснежна пяна. М. Марчевски, ОТ, 29.
2. Бял или белезникав слой от въздушни мехурчета на повърхността на течност, образуван при силно разклащане, разбъркване или ферментация. — Парично възнаграждение бива само за извънредни разбойници, .. — допълни той, като си обърса бирената пяна от черните мустаци. Ив. Вазов, Съч. IХ, 159. Напълни чашите с бира, отпи от своята чаша, из която пяната беше взела да прелива. Т. Влайков, Съч. II, 49. Мина сервитьорът Гошо с молив зад ухото, носеше пълна табла бира, пяната капеше от чашите. Ст. Стратиев, ПП, 118. Христака започваше да дои .. около тях [струите мляко] се образуват кръгчета, .., кълба от пяна се люлеят и бягат към стените на кофата. Ил. Волен, МДС, 194. // Бял слой от въздушни мехурчета на повърхността на нещо, което се вари, ври (супа, сладко и др.). Бяха заклали един охранен вол и сега в казаните вече се набираше гъста пяна от тлъстото месо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 357. Със специална лъжица се отстранява пяната от конфитюра.
3. Бяла полутечна маса от въздушни мехурчета, образувана при силно разбъркване, разбиване на яйца, масло или други продукти. Маслото се смесва със захарта и се разбива на пяна. Н. Сотиров, СХ, 546. Докато ми обясняваше какво значи козметична маска, счупи две пресни яйца и с жълтъците започна да маже лицето си. .. Следващата вечер маската беше направена от парафин, после от овесени ядки, от разбити на пяна белтъци. ВН, 1959, бр. 2498, 4.
4. Бяла полутечна маса от въздушни мехурчета, образувана от сапунен разтвор. Тя изнесе леген, пълен с вода, и започна да мие главата си. Гъстата ѝ черна коса плуваше в сапунената пяна. Г. Караславов, Избр. съч. III, 29. Тя пере в лятната кухня .. Ръцете ѝ са в пяна до лактите. Н. Каралиева, ЯЧ, 47. Мъжът се бръснеше с бавни внимателни движения и жената наблюдаваше как след лъскавото гребенче на самобръсначката върху бузата му остава розова ивица, заградена от пяна. Л. Михайлова, Ж, 129. Аптекарският ученик спря да прави хапчета и учуден впери очи в клиента, дошъл без шапка и палто, с лице наполовина обръснато и току-що избърсано: сапунена пяна още се виждаше над едното ухо. М. Грубешлиева, ПП, 87.
5. Слюнка с въздушни мехурчета, която излиза от устата на човек или животно при силна възбуда, преумора, болест и др. И ужасни викове, и псувни, .., ръцете пипат револвери по сетретата, очите се напълнят с кръв и устата с пяна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 150. Бикът се сгромоляса. От устата му започна да излиза пяна. А. Каралийчев, НЧ, 148. Гъркът хриптеше все още и от устата му излизаше кървава пяна. Д. Димов, Т, 570. Когато напущаше Радомир на път за Кюстендил, настигна го стражар на кон с побеляла от пяна юзда и му подаде телеграма. В. Геновска, СГ, 347. — Лудост е това!... Не видяхте ли очите му, какви са мътни? И пяна имаше по устата! Чудомир, Избр. пр, 32. В безумен порив Кремена раздра пазвата си, на устата ѝ излезе пяна и тя припадна. Й. Вълчев, СКН, 608.
6. Спец. Специална смес от газ и течност, използвана за гасене на пожари, в различни производства и др. Пожарникари започнаха вчера да гасят огромния пожар с пяна, като окончателното му потушаване се очаква да трае няколко дни. Мон., 2005, бр. 2423 [еа]. Пожарогасителна пяна.
7. Спец. Полутечна козметична смес, която се използва при бръснене, за оформяне на прически и др. Пяна за коса. Пяна за бръснене.
◊ Морска пяна. 1. Пемза. Портиерът го изгледа равнодушно и продължи да пуши от дългата си, направена от морска пяна лула. Ал. Бабек, МЕ, 33. Моряци се разхождат по улиците, пушейки с лули от морска пяна. Р. Балабанов, ТБК, 60. 2. Разг. Шуплест материал, който се произвежда от петрол и се използва за изолация на сгради, за производство на чаши, чинии и др. за еднократна употреба; стиропор. Първото, което ми дойде на ума, е да използвам стиропор (морска пяна). С, 2004, бр. 4305 [еа]. В комплекта бяха включени плоскости от морска пяна, от които можеха да се изрязват различни фигури (животни, цветя и т. н.) и после да си ги оцветиш или да си направиш композиция. Имаше и шаблони, с които да ги нарисуваме върху морската пяна. Мон., 2006, бр. 2588 [еа].
~ Излиза ми / излезе ми пяна на уста<та>. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. 1. Обхваща ме силен гняв, яд, вбесявам се от яд (обикн. като говоря много за нещо). 2. Омръзва ми, дотяга ми (употребява се когато непрекъснато се повтаря или дълго се говори за едно и също нещо). Излезе му пяна на устата да повтаря, че явлението придобива застрашителни размери. Дем., 2002, бр. 139 [еа]. С пяна на уста<та>. Разг. 1. Със злоба, с яд. Ти защо бягаш от него и го укоряваш с пяна на устата? Д. Талев, С II, 123. — Не, байо Либене, аз и сам ще да си ида и никога вече няма да стъпя в къщата ви, никога... — извикал хаджи Генчо с пяна на устата. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. Ругаел ги с пяна на устата. П. Вежинов, НС, 221. 2. Много енергично, разпалено. Гледаш го — говори с пяна на устата за грижата към човека, а... грижи се само за своето благополучие и най-много — за благополучието на своите роднини. Хр. Пелитев, ХО, 6.