РАБ, ра̀бът, ра̀ба, мн. рабѝ и (остар.) ра̀бове, м. 1. Църк. Обикн. в съчет. с прил. б о ж и или с притеж. местоим. т в о й. Предан на Бога и зависим от него човек. „Владико Господи Исусе Христе, .., презри всички съзнателни и несъзнателни прегрешения на твоя раб.“ Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468. Аз, раб божи Ивац, .. живях скромно и се трудих според силите си. Й. Попов, БНО, 6. Помени, Господи, грешнаго и недостойнаго раба твоего поп Методия Драгинов. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 46. „Не е от обикновените смъртни той, юнакът .. Значи неговата пътека ще е по-друга от пътеките на простосмъртните раби божии.“ Г. Манов, КД, 57. Запази твоя раб, Господи. Й. Йовков, Разк. I, 33. Правоверния може да даде правдини на гяурина, когато са ползува от своите .. Така говори смирения раб на Мохамеда. НБ, 1877, бр. 60, 234.
2. Разш. Остар. Човек (мъж или жена). Нашите подли раби, человеците, казват, че не може с един куршум да се убият два заека. Ал. Константинов, Съч., 10. До него седеше .. дядо Матея или „лукавий рабе“, както го наричаха. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71. — Плюя аз на такова царство! .. — Ти не плюй нахалост, а мисли, грешни рабе, как да отвърнем народа от комунистите. А. Гуляшки, МТС, 276. У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав. Библ., 723.
3. Остар. Роб. Социализмът .. ще закрепи основите на всемирното равенство .. Няма господар, ни раб! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 155. Аз дадох знак да отменят твоята смъртна присъда и моите послушни раби я отмениха. Ал. Константинов, Съч., 209. — Княгиньо — извика той [деспотът] .., — твоят раб те моли да останеш още един ден. Ще отидем на лов за мечки. Ст. Загорчинов, ЛСС, 44. Смяната на бившето министерство не е била плод на някакво желание за активна политика по освободителното дело на Македония, ами претекст, с който да се натрапи едно министерство от придворни раби. Пряп., 1903, бр. 32, 1. Само от хубав .. [семеен] живот могат да ся родят и хубави начала .. Ако бъде това, тога нашите девойки не щат да дръжат женението само за нечто, което трябва да бъде, .., а пък мъжиете си .. за рабове на своите нрави и суети. Хр. Данов, Лет., 1869, 146. На висша воля раб човек / е и в живота, и в смъртта. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 160.