РАБА̀ ж. Остар. 1. Църк. Обикн. в съчет. с прил. б о ж и я или г о с п о д н я или с притеж. местоим. т в о я. Жена раб (в 1 знач.); рабиня. — Венчает ся раб божий Радоил, во имя Отца, и Сина, и Святаго духа. Венчает ся раба божия Славка, во имя Отца, и Сина, и Святаго духа, амин! Ив. Вазов, Съч. ХIV, 52. Ангелът ѝ отговори: — Дух светий ще дойде върху тебе и силата на Вишния ще та осени .. А Мария тогази му рече: — Ето рабата Господня, нека стане с мене според думите ти. Н. Михайловски, ССИ (превод), 104.
2. Робиня, рабиня. Жената же, целомудрена, суще и разумна, рекла царю: — О, царю! Раба сам твоей державе и на твоето повеление готова сам да изполня твоето желание. Хр. Йоанович, БСФ (превод), 9.