РАБО̀ТНИЦА1 ж. Остар. 1. Жена, която обича да работи, взема работата присърце и работи добре. Противоп. мързелана, мълзеланка, мързеливка, ленивка. Хубава беше Струнка, една чистница, една работница! Кое хванеше, все отръки ѝ идеше. Н. Кирилов, ПД, 66. Работница и скопосница беше Пинтезката, ала щом Нонка влезе у тях, веднага си пролича. И. Петров, НЛ, 105. А каква работница беше дъщеря ми Недялка! Тя сичко умееше да извърши — въртокъщница беше, .. Платно ли тя изтъче, хляб ли измеси, кенета ли ушие, ръкаве ли поръби, вретено ли напреде, сичко у нея за гледане. Л. Каравелов, Съч. IV, 77-78. Жена работница ноще ѝ свети къщата. Послов.
2. Работничка (в 1-3 знач.); работкиня. Целуваше с упоение ръцете ѝ .. той се умиляваше от твърдината на мускула им, от захабените от разтворителите пръсти — ръце на работница! Л. Дилов, Т, 242. Преди да започне стихотворението, Симонов се обърна към една редакционна работница, която .. открехваше вратата на кабинета: — Таня, ти сама не влизай и никого не пускай. А. Каралийчев, С, 162. Леля Гена беше много добра работница за сякаква работа; и за копан, и за жътва, и за беритба, и за вършитба — като нея няма друга работница в махалата .. отде я не диреха нея! Т. Влайков, Съч. II, 4. Аз забележих една работница в полето. Ал. Константинов, БГ, 32. Тук [в Македония] мъжете се женят много рано, за да заведат работница вкъщи. П. К. Яворов, ХК, 132. „В областта на науката българката още не е дала някое голямо име, но и тук тя е давала поне доказателства, че може да бъде добра работница“ — пише .. Петър Кепов. ЖД, 1967, кн. 6, 4.
РАБО̀ТНИЦА2 ж. Остар. Работилница (в 1 и 2 знач.); работилня. Днес в Европа не ся намира фабрика или работница, гдето да не ся употребяват каменни въглища. Ч, 1870, бр. 6, 188. Чист въздух трябва да ся пуска непрестанно в работниците (дюкяните) на художниците. НКАФ (превод), 29. Някоя котка влязла в ковачка работница (дюген) и зела да ближе една наблажена пила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 23. Влезе той в работницата своя .. / .. / Полека се унесений майстор / наведе, зе .. длето / и млатът. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 118-119.