РАВНОСТО̀ЙНО нареч. 1. В еднаква степен, размер, качество като друг, други. Имаме щастието да присъстваме на световната премиера на двама първокласни майстори .., които .. си партнират равностойно. ЛИК, 2003, кн. 1 [ea]. В мотивите си за промяната на НК [Наказателния кодекс] правителството изтъква стремежа да се гарантират равностойно конституционните принципи за защита и на човешкото достойнство, и на правото на информация. С, 1999, бр. 29 [ea]. Баща ми можеше да общува равностойно във всякаква компания. Намираше общ език и с колеги, и с артисти, и с режисьори, и с журналисти. Дем., 2002, бр. 74 [ea]. — В гимназиалния курс не се изучават равностойно граматика и стилистика спрямо литературата. УД, 2004, бр. 20 [ea].
2. При гл. с ъ м в З л. ед. Обикн. с предходно изр. със съюз д а и следващ предл. н а. За означаване, че нещо, изразено в изречението, е еднакво по стойност, значение, значимост с друго нещо; равнозначно, равносилно, еквивалентно, тъждествено. Един ден, .., се впуснах да го убеждавам, че дълбоко вярвам в намеренията на мис Фаншоу накрая да предпочете него. .. — доктор Джон, удивлявам се, че се съмнявате в нейната вярност. Да се съмнявате при дадени обстоятелства, е равностойно на обида. Ж. Божилова, В (превод) [ea].