РАВНОУСКОРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Само в съчет.: равноускорително движение. Физ. Неравномерно движение, при което за равни интервали от време скоростта се увеличава с постоянна величина. До важни резултати достига Галилей и в .., третата беседа. В нея се разглежда праволинейното равномерно движение и равноускорителното движение. М. Калинов, ГГ, 107. Пръв пуска някакво материално топче този, който е във вагона. Неговите измервания показват, че пътят [височината], който тялото изминава за време t0 (време на падането) се подчинява на закона за равноускорителното движение. Д. Факиров, ТА, 38. Ако влак се движи по хоризонтален път равномерно със скорост v м/сек и от даден момент започне да слиза по наклон, той получава известно ускорение а м/сек2, като участвува и в равноускорително движение. Физ. IX кл, 1958, 118-119. Променливите движения биват: равноускорителни и равнозакъснителни; неравноускорителни и неравнозакъснителни. Физ. IX кл, 1965, 27. ● Обр. Когато коксът започва своето пътешествие, друг един керван от цифри завършва своя път към папките на плановия отдел. Оттам узнаваме за равноускорителното движение на завода напред и все напред. ВН, 1964, бр. 4085, 1.