РАВНОЦЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от равноценен; равностойност. Щеше ли .. да надделее съзнанието за равноценността на народите въпреки различието в силата им? ВН, 1960, бр. 2860, 1. В зависимост от съдържанието на текста може да има заглавия с равноценно значение, които се намират в еднаква степен на подчинение спрямо заглавието на общата тема. Равноценността в заглавията сама по себе си подсказва, че и графическото им оформяване трябва да бъде еднотипно. Г. Върбанов и др., НТ, 43. При превода се установяват особен тип отношения между текста на оригинала (..) и текста на превода (..) — отношения на комуникативна равноценност. ЕЛ, 1983, кн. 4, 147.