РАВНЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. 1. Правя нещо (обикн. някаква повърхност) да е равно, гладко; изравнявам, подравнявам, приравнявам. Ходи с кооператорите да равнят къртичините из ливадите. Ст. Даскалов, ЕС, 232. Човекът видял, че по равен път вървят колелетата по-лесно и по-леко, та зел да равни пътищата. Д. Манчев, БЕ II, 61. И рече: равнете, равнете, изравнете пътя. Библ., 871. Секи момък ся надваря: / залива и равни. / Заляха го, изравниха / със дребно камне, / речи, моста довършиха, / само кола да мине. Ц. Гинчев, ДТ, 70. Разриват, / равнят златото с греблата / и с камиона пълен полетят, / отнасят с песни жътвата богата / към гърлото на зърнения склад. Н. Марангозов, ЯВ, 97. Равня пръчката. Н. Геров, РБЯ V, 4.
2. Заставам наравно с някого, нещо, достигам до положението, равнището на някого, нещо. Никой в наши дни не равни славата на Алберт Айнщайн. Но и никой не равни неговия гений. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 200.
3. В съчет. със същ. г р о б. Правя равнение (в 4 знач.). Като минаха четиридесет дни, жените ходиха да равнят гроб. Й. Радичков, СР, 83.
4. В съчет. със същ. с н а г а. Правя тялото си право и хубаво. Провикнала се е Тодора: / — .., / защо съм толко седела, / та съм си снага равнила / .. / кога чем Рельо да земем! Нар. пес., СбНУ XLIV, 263. равня се страд. от равня в 1 и З знач. Струване се прави на третия, деветия и четиридесетия ден, когато се „равни“ гробът в присъствието на свещеника. Г. Цанев и др., Т [еа].
РАВНЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Като се движа, достигам някого или нещо и заставам на една линия наравно или успоредно с него; изравнявам се, подравнявам се, приравнявам се. Обикновено тя го спираше първа, забързана и заруменяла. А той нарочно забавяше крачки, за да може тя да се равни с него. Д. Рачев, СС, 176.
2. С предл. с, н а или крат. лич. местоим. в дат. Заставам наравно с някого, нещо, достигам до положението, равнището на някого, нещо; изравнявам се, приравнявам се. На дебюта си в ролята на Хлестаков Сарафов .. се провали .. Същият този актьор по-късно ще се равни с Качалов, с Москвин, с Южин-Сумбатов, та ще ги и превъзходи. Ст. Грудев, АБ, 164. Следвал за кратко в търновската и свищовската гръцка школа, той [П. Р. Славейков] ще се възмогне бързо на една висота, дето малцина съвременници могат да му се равнят. ЛН, 1927, бр. 11, 1.
3. Ставам равен, гладък, с равна, гладка повърхност. ● Н а р.-п о е т. Р а в е н с е р а в н я. — Оставай си сбогом, / мила моя мамо, / пък ми се надявай, / равна Румънийо; / равна се равнила / с дребните камъни. Нар. пес., СбНУ VII, 95.
— Друга (диал.) форма: р а̀ в н я.
РАВНЯ̀2. Вж. р а в н я в а м.