РА̀ДВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от радвам и от радвам се. — Господи-и, вие като че ли се радвате, господин Золтан! — пак възкликна баронесата. — Ами... не, какво ще се радвам? — смути се Золтан. — Не е за радване .., но какво да се прави! П. Славински, ПЩ, 228. Роди ни се син .. каква радост за мене, какво .. радване за майка му. Ч, 1871, бр. 23, 719.