РАДЖА̀, -та, мн. -ѝ, м. 1. Само ед. Титла на монарх, владетел (цар) в древна Индия и на княз в средновековна и съвременна Индия.
2. Владетел с такава титла. Вероятно, като е узнал, че сте български министър, помислил е, че сте богати като индийски раджа. Ив. Вазов, Съч. XI, 119. Един търговец от балканските страни го помисли .. за марокански раджа, при все че в Мароко нямаше раджи, а само султани и шейхове. Д. Димов, ОД, 15. Самите раджи и разни индийски племена въстанали. С. Бобчев, ПОС (превод), 226. Пространните земи, които били занети от индусите, разделили са на множество отделени владения, управлявани от свои царе или раджи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 19.
— От санскритски ‘цар’. — Друга (остар.) форма: р а̀ д ж а.