РАДИА̀Н м. Геом. Единица за измерване на ъгли, равна на ъгъла между два радиуса, които отсичат от окръжността дъга, равна на радиуса на окръжността. При изучаване на ъгловите функции, а също така и във висшата математика удобно е да употребяваме като единица мярка такъв ъгъл, дължината на централната дъга на който е равна на радиуса. Този ъгъл се нарича радиан. Тригоном. VI кл, 11. Оста на електромотора, движещ помпа за поливане .., прави 1400 об/мин. Изразете ъгловата скорост на въртенето на оста в радиани за секунда. СбВЗФ, 35. Ъгловата скорост се измерва в радиани за секунда. Известно е от геометрията, че радианът е единица централен ъгъл, на който дъгата е равна на радиуса. Физ. IX кл, 1965, 126.
— Фр. radian.