РА̀ДИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. 1. Който се отнася до радий. Полоният се съдържа в урановата руда в извънредно малко количество, а радият — в по-голямо количество, но все пак нищожно. Поради това за получаване на няколко милиграма радиева сол е нужно да се преработят много тона руда. Хим. VII кл, 1950, 57. Самият радон, или радиева еманация, представлява продукт от разпадането на радия. Н. Ненков и др., БС, 48. Радиевите лъчи проникват през телата подобно на рентгеновите лъчи. ВН, 1958, бр. 2098, 4. В необятната площ на руската земя има каменни въглища, железни и радиеви руди, платина, .., злато, .., петрол и др. Серд., 1945, кн. 3-4 [еа].
2. Който е свързан с изследвания по ядрена физика, радиохимия, по проблемите на радиоактивността и под. Първата жена, която успява да „пробие желязната завеса“ на Софийския университет през 1939 г., е физичката Елисавета Карамихайлова. Нейната област е атомната физика. Е. Карамихайлова завършва висше образование във Виена и няколко години работи в известния Виенски радиев институт. Н. Сретенова, УФ [еа]. Когато атомните изследвания напреднаха значително, в Радиевия институт в Ленинград бе получено неголямо количество плутоний. К, 1971, кн. 3, 32. Нуждата от калибриране на радиоактивните източници, използвани за лъчелечение, става причина за назначаването на физици в по-големите лечебни центрове: в Радиевия институт в Париж начело с Мария Кюри, .. в Стокхолм .., в Институт „Мария Кюри“ в Лондон. СФ, 2006, кн. З [еа].