РАЗРЕВА̀ВАМ, -аш, несв.; разрева̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. Ставам причина някой да почне да реве, да плаче силно, с глас; разплаквам. Чавдарчо се разплака, по-право тя го разрева с хълцанията си нарочно, за да му повлияе. Ст. Даскалов, СЛ, 30. — Е, Дурали, — каза той, — ти ли разрева Димирица? Г. Караславов, Избр. съч. І, 359. разревавам се, разрева се страд.
РАЗРЕВА̀ВАМ СЕ несв.; разрева̀ се св., непрех. 1. Започвам силно да рева, да плача с глас, обикн. поради силно чувство на тъга, на болка; разплаквам се. Тогава .. на лицето му се явяваше паника — сякаш се готвеше да се разреве като дете — ръцете му трепереха. Д. Немиров, Б, 119. Разревахме се и занареждахме като за умряло. Струваше ни се, че сме станали за присмех. Г. Белев, ПЕМ, 92. Двете с майка ѝ излязоха и чак в коридора момичето се разрева, макар да схващаше, че няма за какво да реве. Р. Михайлов, ПН, 199. — Стига! Аз усилих плача. — Какво стига, когато детето ще се разболее. Аз използувах тези мамини думи и се разревах още по-силно. Г. Белев, ПЕМ, 126. Разрева се дете в пелени. / Девойкя го с пръстен забавлява: / — Нани, нани, дете в пелени. Нар. пес., СбВСтТ, 167.
2. За животно — започвам да надавам силен рев. Като залезеше слънцето, елените се разреваваха из гората да се борят, да гонят женските. Н. Хайтов, ДР, 201. Стигнал [сиромахът] в столицата на тая държава, магарето по обичай в дванайсе часа се разревало. Нар. прик., СбНУ LVI, 22.
3. Почвам силно да викам или пея нещо. Керванът се влачел в пълна тишина нощем .. към Светиилийските възвишения. Тогава Христо Маджурина се разревал с пълно гърло. Жените се изплашили да не докара черкезите и го запридумвали да млъкне. Д. Вълев, Ж, 18. С т е ф а н а (дочува по-ясно шума отвън): — Я, пеят. Х а д ж и К у м а н: — Какво са се разревали среднощ? П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 358. ● Обр. Височините бяха само някак притъмнели и загадъчни, а и гората се беше страшно разревала, разфучала. Н. Хайтов, ПП, 153-154.