РАЗРЕДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Спец. Течен химически препарат за разреждане и разтваряне на бои, лакове, багрила и др. Харесваше миризмата на бои и разредител, купчините платна, скиците, направени набързо и после захвърлени настрана. Р. Цанева, СС (превод) [еа]. Разредителите .. имат високо съдържание на ароматни въглеводороди. Кеш, 2003, бр. 50 [еа]. Разредителите са безцветни прозрачни течности, несъдържащи вода. Д. Лалев и др., НМП, 106. Маслените лакове са разтвори на смоли с прибавка на летлив разредител — главно терпентиново масло, минерален терпентин и др. Н. Николов, М, 327.
2. Газирана вода, плодов сок или под., използвани за разреждане на силно алкохолно питие. — Водката не се пие с разредител, момче — поклати глава Семьон. — С разредител се пият ментетата. В. Велчев, НП (превод) [еа]. Отдавайте нужното внимание и на разредителите. Гарнирайте твърдите алкохоли с лед, сипете си минерална вода или пък някакъв вид натурален сок. Кеш, 2002, бр. 5 [еа].