РАКЕТОПЛА̀Н м. Спец. Летателен апарат, самолет с реактивен двигател от ракетен тип, подобен на пилотирана ракета с крила, който може да достига до високите слоеве на атмосферата. При достигането на скорост 12 000 — 15 000 км/час пилотът ще изключи ракетните двигатели и ракетопланът ще продължи по инерция, подобно артилерийски снаряд. Р. Радулов, ИГ, 110. След малко капковидният ракетоплан кацна. HTM, 1961, кн. 4, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)