РАКЍ неизм. прил. Само в съчет.: раки сапун. 1. Остар. Сапун, внасян в миналото в България от Турция, Гърция и др. Видях мома хубава, / .. / на бял камък стоеше, / раки сапун дръжеше, / бяло лице миеше. Нар. пес., СбГЯ, 165-166. Рада пере на реката, / на реката под върбата — / два кладенеца бистра йода [вода], / два калъпа раки сапун. Нар. пес., СбНУ ХLVІІ, 135. — Я би ти я [ризата] и опрала, /ала немам грейна вода, /.., / Раки сапун, тънък сиджим, / да напрострем тънка риза. Нар. пес., СбВСтТ, 579.

2. Остар. и диал. Растението сапунче, сапуниче. В старо време, когато производството на сапуна е било неизвестно, за перение на дрехите употребявали са разни твърди или течни вещества, .. Някои народи употребявали разни минерални води, които съдържали алколически карбонати. Други са се ползвали от растението сапуниче (раки сапун). Дом., 1897, бр. 11, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)