РАКЍЙЦА ж. Умал. от ракия; ракийка, ракийчица. Дядо Стойно отколе не пиеше и не пушеше и Лалка се натъкми да му донесе сладко от вишни. Като разбра за какво става дума, старецът вдигна глава: — Ще пия. Днес, Лале, ще сръбна една чашка ракийца. С момчетата... С. Северняк, П, 71. Дядо хаджи си знаеше, че почивка и отпускане бива само тогава, кога си сръбне повечко винце или ракийца. Ил. Блъсков, ПБ I, 61. Ой ракийце, вечна мученице, / иже у казан си се пекла, / а през лула текла. Нар. пес., СбВСтТ, 861. Веднъж Донка тъкне, / две ракийци смръкне / три смокини хапне. Нар. пес., СбВСт, 819.
— Друга (диал.) форма: р и к ѝ й ц а.