РАКЍТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Ракитов. Тя не разбра, че синът ѝ бе натиснал клавиша. Бе записал на лента бебешкия рев, скърцането на ракитеното кошче и нейния глас. Г. Мишев, ЕП, 273.
