РА̀КЛИЧКА ж. Умал. от ракла; раклица. Тя се приближи до ракличката, .., и я отвори. В дъното на дрехите намери една стара бебешка завивка на Герган. М. Яворски, ХСП, 313. Христо прерови всички .. чекмеджета, и в ракличката на Саша търси, но можа да събере само 5632 лева. Ст. Марков, ДБ, 280. Хусаринът бързо влезе в стаята .., като носеше една ракличка, която предаде Момчилу. Ст. Загорчинов, ДП, 89. Той даряше приятелите си със столчета, раклички и други такива нечта [неща] от своя ръка. Й. Груев, СП (превод), 238.