РА̀КОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до рак1; рачешки, рачи. Речният рак си променява черупката от месец юлия до септемврия. Забележителното е, че с това променявание на раковата черупка се променява и стомахът му. Ступ., 1875, бр. 6, 47. Долу в реката — / още глуповата — / малка рибка припка / край ракова щипка. Чудомир, Дн [еа].

◊ Раково семе. Диал. Малки кичури дребни гроздови зърна без семки, които се намират между зърната с нормална големина в грозд (Н. Геров, РБЯ). Избира само раковото семя. Н. Геров, РБЯ V, 71.

РА̀КОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с рак2. Стотици години преди нашата ера ракът е занимавал умовете на учените .. Злокачествената ракова тъкан се разрушава от гама-лъчите на радиоактивното лъчение. Е. Киркова, АМ, 66. В по-късните стадии на болестта отделни ракови клетки се разнасят из организма с кръвта и по лимфен път образуват нови тумори. С. Славчев, ЖББ, 53. — Вярно ли е, че през последните десетилетия раковите заболявания непрекъснато нарастват? П. Вежинов, НБК, 123. Туморът трябва да се отстрани на всяка цена, дори да не се окаже раково образувание. Док., 2007, бр. 7 [еа].

2. Разг. Който се отнася до лечение на рак2. — Охтика нямаш, а? — Оказа се, че са сменили храчките ми с някои на болен и оттам е дошло недоразумението. — Добре, че .. не са те бутнали в раковия институт, че тогава вече, като се лепне рак за тебе, трудно ще се откачиш. Ст. Даскалов, ЕС, 315. Символично протестират служителите от Клиниката по химиотерапия на Раковата болница. Те настояват за повече пари от здравната каса. С, 2006, бр. 4769 [еа]. Навремето .. ме упрекваха, че подробно съм изучавал онкологията, влязъл съм в раковата клиника и нарочно съм се разболял от рак. Б. Мисирков, РТДМ (превод) [еа]. Раковото отделение.


Източник: Речник на българския език (онлайн)