РА̀ЛЦЀ, мн. -а̀, ср. 1. Умал. от рало. Още му Господ даде криво ралце .., че разора, .. нивица. Ил. Блъсков, С, 18. Че им откупив девет мотички, / им напраив девет ралца. Нар. пес., СбНУ XXXV, 53.
2. Остар. Бот. Близалце. Най-средоточната и най-съществената част на цвета е плодникът .., който състои от три части: горня, средня и долня; горнята част ся нарича ралце. Д. Мутев, ЕИ, 87.