РАМАЗАНЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. 1. Който спазва рамазан. През един ден в рамазанът един .. българин .. минуваше през пазарът, де много рамазанлии турци се разхождаха начумерено. Ил. Блъсков, СК, 14.
2. Като същ. рамазанлия(та) м., рамазанлии(те) мн. Човек, който спазва рамазан. Сега сме рамазанлии: ядем от тъмно до тъмно. .. Стар навик. Младите вече нищо не признават. Ще трябва и ние да напуснем рамазана. П. Велков, СДН, 301.