РА̀МЕНЦЕ, мн. -а̀, ср. Умал. от рамо (в 1 и 2 знач.). Лицето ѝ беше малко .. Раменцата ѝ крехки, кръстчето — тънко. К. Калчев, ДНГ, 29. Умориха се ръцете на бащата — синчето му беше тежичко, .. доста едро за възрастта си, с широчки раменца. Д. Талев, ГЧ, 174. Ангелина помълча .. Но Джонко ѝ стисна раменцето, та тя изведнъж забрави всичко. А. Страшимиров, ЕД, 36. — Хайде позавий се добре, тука, тука и раменцата .. и спи спокойно. П. Михайлов, МП, 82. — Пиленце шарено, / .., право да ми кажеш: / кой ти злати крачка до колене, / кой ти сребри крилца до раменца? Нар. пес., СбНУ XLVI, 77.