РА̀МЦЕ1, мн. -а, ср. Диал. Раменце. На рамце му тояжка, / на кръстче му кавалче, / .. / неговата майка и неговия баща, / караха го да си ходи по пътища, / .. / да си дои сиво стадо, / да си блажи пътници. Нар. пес., Д. Осинин, НПП [еа]. Той [соколът] се спусна низ вишине, / па си кацна .. / .., / цар Костадин десно рамце. Нар. пес., СбВСт, 58.
РА̀МЦЕ2, мн. -та, ср. Диал. Прежда, навита, намотана на мотовилка; чиле, гранка2, гранче, гран2. — Мъжо, .. да знаеш, .., що съм вуна [вълна] изпрела, .., ама .. не си ми направил мотовилка, немам с що да измотам преждата. Оно требе да се измота, да се направи на рамцета, .., па чък тегай .. да се навива. Нар. прик., БНТв Х [еа].
— Друга (диал.) форма: р а̀ м ч е.