РАНОЗРЀЛКА ж. Диал. Ранозрейка. Ей я тая ранозрелка, всяка година не ги лъже... И жега да е, и дъжд да вали, тя все първа отронваше плод. Кр. Григоров, Н, 35. Над пътя висяха клони с узрели череши. Трудно можеше да издържим на съблазънта на сочните ранозрелки. Сл. Трънски, Н, 652. — Пусни ми, лельо, Тодорка, / двама на лозе, лельо, д’идемо, / вишни череши да берем / и ранозрелки ябълки. Нар. пес., СбВСт, 315.


Източник: Речник на българския език (онлайн)